Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моята поезия и нещата,които са близо до моята душа!
Автор: djina Категория: Изкуство
Прочетен: 47909 Постинги: 39 Коментари: 20
Постинги в блога
2  >  >>
Беше будна от няколко минути,но обичаше да се излежава,докато той смяташе,че тя спи.Усети го,когато се измъкна от леглото,но отново се унесе."Странно-мислеше си-какво ли прави?"Но долови веднага миризмата на пържено."Мммм,палачинки!"Обожаваше това,че Ангел умее да готви.Винаги,когато й гостуваше приготвяше нещо ново,но най-много обичаше палачинките му.Чудеше се дали ще получи първо палачинките или отново ще я люби до полуда...Отговора не закъсня.
-Рени,няма ли да ставаш,рожбичката ми?Вече е почти единайсет.
Топлият му глас погали ушите й и всичките й сетива завибрираха в очакване на допира му!Рени се протегна подобно на котка.Знаеше,че това винаги му въздейства.Бавно отвори очите си,сякаш току що се събужда.Закачливата му усмивка стопли сърцето й.Харесваше й да усеща целувките му по тялото си.А той знаеше как да я целува.
 Още не завършила протяжката усети ръката му под кръста си.Тихо  измънка.Отпусна се и топлите му ръце затанцуваха по цялото й тяло.Ангел знаеше всяка нейна извивка,харесваше заоблените й форми.Най-много задържаше ръцете си под кръста й,прелестите й изпълваха ръцете му!Палачинките явно щяха да почакат!Близо час я докарваше до екстаз,а стенанията й вероятно достигаха до съседите!Любовните им игри всеки път бяха импровизация.Всеки изненадваше другия и в същото време се усещаха един друг без думи,без жестове!
 Колкото и хубаво да беше всичко,трябваше да стават.Рени влезе в банята,а Ангел се зае с кафето.Докато водата обливаше тялото й тя мислено преживяваше отново последните минути!Жалко,че му гостува само за три дни.
 Когато излезе от банята с учудване установи,че часът е едва девет.Усмихна се и целуна Ангел,който тъкмо сервираше кафето й.Палачинките бяха страхотни,както винаги.С домашен мед,така,както ги обичаше.
  Все още по хавлия Рени бе изкусителна гледка за Ангел.Той попиваше с поглед всяко нейно движение.След сутрешната гимнастика в леглото, му се искаше отново да я грабне в ръцете си,но имаха да вършат много неща.Толкова маневри бе направил само и само тя да му гостува.Искаше му се Рени да се премести в неговия град, за да се виждат по-често.Искаше да й помага.Но нямаше как да стане ако не й намерят работа тук.Вечерта бе предвидил да се срещнат с приятели и да й покаже забележителности.Сега обаче се наслаждаваше на гледката!В жълтата си хавлия Рени сладко похапваше палачинки!Гледаше го нежно със зелените си очи,а тъмните коси добавяха капчици вода по голите й рамене.Когато изяде и последната палачинка, Рени стана да се облича.Остави я сама в стаята,но знаеше,че ще го изненада когато е готова.Винаги подбираше добре облеклото си.И как иначе,..имаше вроден усет за цветовете,красотата.
 Искаше му се да се гордее с нея навсякъде,но за съжаление дори гостуването й бе инкогнито.
-Мило,готова съм!Тръгваме ли?-звънкия й глас го приземи.-Как ме намираш,добре ли изглеждам?
Ангел бе приел част от недостатъците й,защото я обичаше.Да търси одобрението на останалите беше един от тях.
-Мммдааа!Добре изглеждаш!Хайде да тръгваме!
  Тръгнаха с колата му из комплексите.Бяха набелязали няколко места.Уви,на нито едно от тях не получиха резултат.Когато приключиха и с последния обект Ангел я заведе в един огромен магазин за дрехи.Само преди десетина дни Рени бе рожденичка и все още не беше похарчила парите,които й даде за подаръци.Тя имаше свое виждане за нещата и затова изчака заедно да избират всичко.Магазина имаше доста секции и нямаше да й стигне цял ден да разглежда.Добре,че си имаше гид.Така вече се ориентираше по-бързо и откриваше нужното.Взе няколко дрешки и се запъти към кабините.Първото бе сатенирано черно бюстие.След диетата,която спазваха от няколко дни определено имаше разлики и всичко й ставаше от раз.Ангел я чакаше отвън,но нетърпеливо поддръпваше завесата да надникне.Самата Рени се чувстваше като от филма "Хубава жена".Мереше,въртеше се,определено флиртуваше с Ангел.Той я гледаше с нескрито желание.Най-накрая харесаха 2 панталона,бюстието и две ризи.Не пропуснаха да вземат и нещо за Ангел.Тръгнаха отново към дома,за да си отпочинат преди срещата.Някъде към 18ч трябваше да излязат.
  В центъра на София беше страшничко за Рени.Тя нямаше никакво чувство за ориентация.Разчиташе единствено на Ангел.По пътя взеха цветя,понеже една от приятелките им бе рожденичка.Не чакаха дълго и се събраха с групата.Влязоха в много приятно заведение.Специалитета бяха някакви огромни порции пържени картофи,но Рени и Ангел заради диетата  трябваше да избягват пърженото.Затова пък рибата,която поръчаха не противостоеше и беше вкусна.Направиха си доста снимки,смяха се,говориха.Вечерта мина някак неусетно.
  Когато се разделиха с останалите Ангел предложи да се приберат пешком за да разглеждат.Рени бе идвала в София като ученичка,но не помнеше кой знае какво.Затова бе вълнуващо за нея.Е,в тъмното не можеше да направи хубава снимка,но въпреки това опита.Докато вървяха две жени ги спряха.Ангел поговори с тях и тръгна.Рени бе озадачена,не разбираше какво става.Изненада се,когато той й обясни,че са просили.Бяха добре облечени жени,минаващи за майка и дъщеря.Дааа,големия град си имаше своя живот.Рени се замисли дали ще може да свикне с това,когато  се премести.Много щеше да й липсва морето.Бе живяла няколко години извън морския град и помнеше онова тягостно чувство на клаустрофобия!Задушаваше се от планините.Искаше простора и хоризонта на морето.Ангел също обичаше морето.И той бе родом от там,но с годините явно бе свикнал.Въпреки това,когато отиваше при Рени се опитваше да стигнат до морето и да го съзерцеват.Имаха си любимо капанче.Зимата дори имаше камина и бе много романтично да са заедно в този уют.
  Рени доста се умори докато се приберат.Работеше винаги на крак.Затова краката й бяха слабо място и се уморяваше лесно.Въпреки умората обаче,тя се отдаде отново на ласките на Ангел преди да заспи,сгушена в скута му.
  Утрото дойде без познатия писък на гларус.Липсваше и влажния морски вкус на въздуха.Бяха станали рано.Настроението бе тягостно.Рени не умееше да се разделя.Всеки път,когато наближаваше един от тях да си тръгва тя страдаше.Плачеше,ставаше мълчалива,усмивката й потъваше дълбоко!Сега отново през сълзи събра багажа си.Кафето вече й горчеше.Стана раздразнителна.Ангел за разлика от нея бе стоик!Никога не показа слабост.Винаги бе много сдържан.Дори сега намери сили да й изглади новите дрехи,които цяла нощ суши на вентилатора в банята, само и само да я види облечена с тях.
 Тягостно бе докато чакаха влака.Нямаше други пътници на Подуяне.Очите им се попиваха,а думите бяха заседнали в гърлото.Щеше да мине месец преди следващата им среща.Този период все по-трудно го издържаха,защото все повече свикваха един с друг.Ето го и влака...
 Прегръдка.Целувка.Сълза.....
Рени седна още в първото купе.Нямаше значение дали е удобно.Нищо нямаше да забележи и без друго освен тъжните си мисли.Потегли.Нямаше и 5 минути и телефона й звънна.
-Вече ми липсваш,рожбичката ми!Вече ми липсваш!
-Ти също,любов моя!-проплака Рени.
-Знаеш ли,мисля,че заедно с дрехите ти си прибрала и нещо мое.Би ли проверила багажа си?
Рени стана и зарови в чантата.Беше сигурна,че нищо не е взела.Изведнъж усети нещо твърдо.Някаква кутийка.Извади я и веднага попита Ангел дали това търси.
-Отвори я,съкровище!
Тя го направи.Вътре лежаха наредени любимите й палачинки с мед...
-Обичам те!-дочу топлия глас.
-И аз те обичам,ангел мой!-отвърна Рени.
Тя така и недоумяваше кога е успял да ги приготви и сложи тайно в багажа й.Знаеше само,че пътя вече нямаше да й тежи!Просто .. до следващия път!
Джина

Категория: Поезия
Прочетен: 266 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.03.2016 21:42
17.02.2012 13:15 - Търся те!
Търся те навсякъде,където
минали сме двама за ръка!
Търся те поглеждайки морето,
с тебе се разхождах по брега!
Търся те на старото капанче,
сядахме там риба да ядем,
търся те на моето диванче,
в сладка дрямка да се унесем!
Търся те дори и в магазина,
заедно където пазарим,
търся те и в кухнята,двамина,
кулинарни чудеса къде творим!
Търся те и в банята,под душа,
за да усетя твоите ръце!
Казвам си "СПРИ!",ала не слуша
моето обичащо сърце!

Джина
Категория: Поезия
Прочетен: 767 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.02.2012 13:17

 

Едно от нещата, които най-много вбесява една жена, е да се превърне в даденост. Закъсняваш за уговорката, защото си се залисал пред телевизора, не купуваш любимия й десерт, след като те е помолила няколко пъти сутринта преди работа, не й обръщаш внимание, когато ти говори... Нямаше да го направиш, когато я сваляше в началото, нали? Тогава си съвършен, обръщаш внимание на всеки детайл, изненадваш я без повод, слушаш всяка нейна дума и я познаваш повече от самата нея. Не спираш да показваш колко много значи за теб. След като обаче вече е в ръцете ти, малко по малко всички тези жестове ти се виждат ненужни и уморителни. Цветя се купуват само по празници, а изненадите се превръщат в общи планове. Грешка!Когато аз започна да се чувствам даденост за един мъж, просто губя интерес и търся друг, за който не съм даденост. Знам, че не е правилно. Но нима вие сте съвършени? Ужасява ме мисълта да ме забелязват по-малко от интериора на стаята. Ужасява ме мисълта да правя секс само на леглото, в спалнята, вечер, на загасени лампи. Вътрешно побеснявам, когато вместо да види как изглеждам в новото ми секси бельо, мъжът до мен ми казва, че имам пъпка или да се обличам, че да не настина. Обвързаният мъж с времето заприличва на бавноразвиващ се, на който трябва да му се изкрещи в лицето, за да схване за какво иде реч.

 

 И тогава жените започваме с фасоните. Ставаме криви и вечно недоволни. Започвате да се оплаквате пред приятелчетата как все нещо ни има, а не се замисляте, че за да сме като буреносни облаци причината е именно във вас. И въпросът „какво пак съм направил?“ определено не помага!

 

Толкова ли е трудно да останете по-дълго влюбени? Рутината обхваща и нас, но ние никога не ви караме да се чувствате като кучето, което трябва да получи дневната доза галене и вечерната разходка, за да мълчи и да не иска. Нямаме нужда от родителска загриженост. Имаме нужда от страст, спонатанност и адреналин в една връзка!Разликата между дългогодишно обвързаната жена и дългогодишно обвързания мъж е, че обичащата жена не спира да се старае за партньора си. Тя не се оглежда за чуждо, не спира да се старае да е красива, на спира да мисли как да го накара да се чувства добре до момента в, който не се почувства за даденост.  Тогава търси вниманието ти и, ако не го получи, е способна на крайни мерки, за да я забележиш – фасони, скандали, раздяла, изневяра. Само че, когато се усетиш, че трябва да направиш нещо, тогава може да е късно. Защото някой друг е започнал от начало. Тя знае, че моментът да я приеме за даденост е далеч. И тайно се надява той никога да не настъпи.

 

А ти, колкото и да я виниш каква е неверница, си я загубил много преди тя да отиде при другия. Защото си я приемал за даденост. Затова простичко те съветвам: НИКОГА не прави тази грешка, ако си с жена, която истински обичаш. Странно защо мъжката обич в един момент заприличва на бащината, а при някои по-егоисточни екземпляри заприличва на нищо.

 

свалено от нета

image
Категория: Тя и той
Прочетен: 2284 Коментари: 1 Гласове: 6
Последна промяна: 14.05.2011 09:20
01.05.2011 15:48 - На дъното

Когато си на дъното потънала,

и слънцето за теб е тъй далече,

 тогава виждаш колко си изгубила,

 но може би е късно вече!

 

Тогава плачеш и крещиш,

 тогава силно съжаляваш,

 че повече ти няма да грешиш

 кълнеш се, искаш, обещаваш...

 

 Но прошка той не ще даде,

 а да поискаш даже те е срам,

 защото нямаше сърце,

 унищожи любовният ви храм!


Категория: Поезия
Прочетен: 619 Коментари: 0 Гласове: 1
17.11.2010 17:22 - Утро
  Написана на : 2009-11-10 00:36:48
image

Ново утро проплаква с часовников звън.

По стъклата - рисунки от лед.

Упорито-нахална
изскача навън мисълта...

да не мисля за теб.

Снежни стъпки.

Заглъхват.

И аз сдържам дъх.

Побелелият въздух трепти.

Във косите ми вятър, в очите ми - път.

Кой за теб да не мисля шепти?

Носталгични дървета - без птици, без цвят.

Боледува небето.

Мъгла.

С поглед дълго обхождам отсрещния бряг,

а за теб да не мисля мълвя.

Нощни сенки миражи рисуват и бдят над съня ми -

прозрачен и лек.

Под клепачите мислите будни стоят -

аз за теб да не мисля...

За теб...


Категория: Поезия
Прочетен: 794 Коментари: 0 Гласове: 4
17.11.2010 17:18 - Сън
  Написана на : 2009-11-10 00:22:24
image

Тъй нежна и красива
в съня ми влизаш ти,
отново си щастлива
сред нашите мечти,

лудуваш и играеш,
смееш се на глас,
и всеки миг копнееш
до теб да бъда аз!


Свободна като птица,
с ухание на цвят,
ти грееш кат зорница
над този хубав свят!


Ах, таз усмивка сладка,
и туй гласче кат звън!
Как искам да те стигна...
Уви, това е сън!

Джи


Категория: Поезия
Прочетен: 630 Коментари: 0 Гласове: 1

Написана на : 2009-11-16 16:54:5
Подарък от моята приятелка Тони


На този ден, когато Господ теб създал,

той всичко хубаво в премного ти е дал

Като начало – слънцето в душата,

а после – на усмивката зората,

и още, на цветята – красота,

а във очите – синевата !

За мен е щастие голямо,

приятел твой да се наричам,

и всичко с тебе изживяно,

така сърдечно да обичам!

Бъди все тъй добра и мила,

бъди на Слънцето – сестрата,

носи в душата си Всемира,

бъди си просто Джи – Жената !!!

с много обич от Тони Димитрова

15.03.2008

 
Категория: Поезия
Прочетен: 982 Коментари: 2 Гласове: 2
Последна промяна: 28.04.2011 12:34
17.11.2010 17:08 - Летен полъх

Написана на : 2009-11-18 08:47:29

Летен полъх

Нежност в душата прелива,

трепет изпълва сърцето..

Кой дъха ми спира...

Кой ме държи в небето?

Аз като трепетлика..

ти като южен вятър...

Лятна буря се извива...

Накъде ли ни отнася?

Джи


Категория: Поезия
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.04.2011 12:36
17.11.2010 14:21 - Нали
  Написана на : 2009-12-18 00:21:03

Нали ти ми шепна,че челото ми снежно е,

...че устата ми кърваво цвете била?

Че очите ми топли са,а погледът-извор?

Нали разпиляваше косите ми свилени

и тихо се смееше...?

Че топлата нощ на Балкана се криела

във моите ласки, тъй казваше мили,нали!?

Нали като легнеш все мене жадуваш?

Нали ме очакваш в съня ти да дойда?

Нали само мой си...макар и далече?

И мене обичаш единствена,мили?

Нали ще те срещна със цвете в ръцете,

когато  пристигнеш ти от далеко?  

Нали ти ще вземеш само моето цвете

и луди ще тичаме пак по морето?!

Джина


Категория: Поезия
Прочетен: 646 Коментари: 0 Гласове: 0
17.11.2010 12:05 - Прощално
  Написана на : 2010-02-02 10:17:28
image

Аз пътя към сърцето ти

с усмивка ще изтрия,

та никой друг към теб да не върви!

Ще заповядам на сърцето си с магия

за твойте ласки веч да не кърви!

Ръцете ще заключа с белезници

за да не търсят твоята ръка!

Ушите си със лента ще привържа

за да не чуват твоите слова!

Очите с лепки ще затворя

за да не търсят твоите очи!

И устните ми не ще молят

целувката ти да ги изгори!

Завинаги ще замълча любими

за моята любов към теб!

Но само моля те- прости ми,

че ще я нося с мен навек!

Джина


Категория: Поезия
Прочетен: 623 Коментари: 0 Гласове: 2
17.11.2010 11:37 - Приеми ме!
Приеми ме

Ще ме приемеш ли такава

уплашена от дните тежки,..

понякога наивна до забрава,

и правеща по детски грешки?

 

Ще ме приемеш ли,макар,че

ограбвам ти безмилостно душата,...

очаквам да си ми опора,

а нямам нищо във отплата?

 

Ще ме приемеш ли до тебе,

притихнала след сладката омая

на страстна нощ и на море от нежност...

Ще ме приемеш ли?... Не зная!!!

Джина

 
Категория: Поезия
Прочетен: 683 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.04.2011 12:38

Написана на : 2010-06-30 00:26:07
image







Когато те няма съм полужива!

Нищо не е същото без теб!

Когато те няма до мен е пусто и диво!

Искам да споделя цялата си топлина с теб!

Когато те няма по-често те сънувам!

В съня си превръщам в реалност мечтите ни!

Когато те няма те рисувам!

С топли краски оцветявам чертите ти!

Когато те няма те жадувам!

Искам да ти кажа всички нежни слова!

Когато те няма само гласа ти чувам!

Но,...моя любов,не ми стига това!

Джина
Категория: Поезия
Прочетен: 2614 Коментари: 0 Гласове: 1
16.11.2010 21:36 - Анализ

Написана на : 2010-09-16 09:06:35
image

 

Търсех цял един живот,

 

с кой да споделя мечтите!

 

Плаках,страдах бях и роб,

 

бяха много тежки дните!

 

И в най-тежката тъма,

 

ти се появи до мен!

 

От тогава досега,

 

с теб споделям моя ден!

 

Казвала съм ти го и преди,

 

ще ти го кажа и сега..

 

Да те обичам позволи!

 

Прости,че просто съм Жена!

Джина
Категория: Поезия
Прочетен: 642 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 20.03.2016 21:45
29.04.2010 20:07 - И ми е...

И ми е хубаво,

когато говориш си отново с мен!

И ми е слънчево,

когато поделяш си смеха със мен!

И ми е ласкаво,

когато играеш си с косите ми!

И ми е огнено,

когато целуваш жарко устните ми!

Джи


Категория: Изкуство
Прочетен: 686 Коментари: 0 Гласове: 2
29.04.2010 20:02 - Дъждовно
Дъждовно

Тих дъждец вали навън,

тихо влизаш в моя сън! 

Нежно галиш ми косите,

нежно гледаш ме в очите,

нежно шепнеш ми слова,

нежна твоята ръка

гали тялото ми нежно...

Страст, като море безбрежно!

Нежно отговарям аз

и прегръщам те в захлас!

Ласките ми ти открий,

с тялото си ги попий,

със целувка заключи

устните ми и ... мълчи!

Джина

Категория: Изкуство
Прочетен: 1169 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 28.04.2011 12:39
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: djina
Категория: Изкуство
Прочетен: 47909
Постинги: 39
Коментари: 20
Гласове: 219
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031