Ново утро проплаква с часовников звън.

По стъклата - рисунки от лед.

Упорито-нахална
изскача навън мисълта...

да не мисля за теб.

Снежни стъпки.

Заглъхват.

И аз сдържам дъх.

Побелелият въздух трепти.

Във косите ми вятър, в очите ми - път.

Кой за теб да не мисля шепти?

Носталгични дървета - без птици, без цвят.

Боледува небето.

Мъгла.

С поглед дълго обхождам отсрещния бряг,

а за теб да не мисля мълвя.

Нощни сенки миражи рисуват и бдят над съня ми -

прозрачен и лек.

Под клепачите мислите будни стоят -

аз за теб да не мисля...

За теб...

Тъй нежна и красива
в съня ми влизаш ти,
отново си щастлива
сред нашите мечти,

лудуваш и играеш,
смееш се на глас,
и всеки миг копнееш
до теб да бъда аз!

Свободна като птица,
с ухание на цвят,
ти грееш кат зорница
над този хубав свят!

Ах, таз усмивка сладка,
и туй гласче кат звън!
Как искам да те стигна...
Уви, това е сън!

Джи

На този ден, когато Господ теб създал,

той всичко хубаво в премного ти е дал

Като начало – слънцето в душата,

а после – на усмивката зората,

и още, на цветята – красота,

а във очите – синевата !

За мен е щастие голямо,

приятел твой да се наричам,

и всичко с тебе изживяно,

така сърдечно да обичам!

Бъди все тъй добра и мила,

бъди на Слънцето – сестрата,

носи в душата си Всемира,

бъди си просто Джи – Жената !!!

с много обич от Тони Димитрова

15.03.2008

Летен полъх

Нежност в душата прелива,

трепет изпълва сърцето..

Кой дъха ми спира...

Кой ме държи в небето?

Аз като трепетлика..

ти като южен вятър...

Лятна буря се извива...

Накъде ли ни отнася?

Джи

Нали ти ми шепна,че челото ми снежно е,

...че устата ми кърваво цвете била?

Че очите ми топли са,а погледът-извор?

Нали разпиляваше косите ми свилени

и тихо се смееше...?

Че топлата нощ на Балкана се криела

във моите ласки, тъй казваше мили,нали!?

Нали като легнеш все мене жадуваш?

Нали ме очакваш в съня ти да дойда?

Нали само мой си...макар и далече?

И мене обичаш единствена,мили?

Нали ще те срещна със цвете в ръцете,

когато  пристигнеш ти от далеко?  

Нали ти ще вземеш само моето цвете

и луди ще тичаме пак по морето?!

Джина

Аз пътя към сърцето ти

с усмивка ще изтрия,

та никой друг към теб да не върви!

Ще заповядам на сърцето си с магия

за твойте ласки веч да не кърви!

Ръцете ще заключа с белезници

за да не търсят твоята ръка!

Ушите си със лента ще привържа

за да не чуват твоите слова!

Очите с лепки ще затворя

за да не търсят твоите очи!

И устните ми не ще молят

целувката ти да ги изгори!

Завинаги ще замълча любими

за моята любов към теб!

Но само моля те- прости ми,

че ще я нося с мен навек!

Джина

уплашена от дните тежки,..

понякога наивна до забрава,

и правеща по детски грешки?

Ще ме приемеш ли,макар,че

ограбвам ти безмилостно душата,...

очаквам да си ми опора,

а нямам нищо във отплата?

Ще ме приемеш ли до тебе,

притихнала след сладката омая

на страстна нощ и на море от нежност...

Ще ме приемеш ли?... Не зная!!!

Джина

Когато те няма съм полужива!

Нищо не е същото без теб!

Когато те няма до мен е пусто и диво!

Искам да споделя цялата си топлина с теб!

Когато те няма по-често те сънувам!

В съня си превръщам в реалност мечтите ни!

Когато те няма те рисувам!

С топли краски оцветявам чертите ти!

Когато те няма те жадувам!

Искам да ти кажа всички нежни слова!

Когато те няма само гласа ти чувам!

Но,...моя любов,не ми стига това!