Когато си на дъното потънала,

и слънцето за теб е тъй далече,

 тогава виждаш колко си изгубила,

 но може би е късно вече!

Тогава плачеш и крещиш,

 тогава силно съжаляваш,

 че повече ти няма да грешиш

 кълнеш се, искаш, обещаваш...

 Но прошка той не ще даде,

 а да поискаш даже те е срам,

 защото нямаше сърце,

 унищожи любовният ви храм!