Живота ми заграби без остатък!

Предложи ми последната си риза!

Как сега да продължа нататък?

За този път не ще намеря виза!

Словата ти оставят ме безмълвна...

сърцето ми препуска лудо!

Защо съзнанието ми ти погълна?

И сили нямам да помисля друго!

Това ли си ти?- Аз не зная...

Объркана съм и със срам признавам си,

че те желая и искам всичко да ти дам!

Ела и успокой душата, очакваща подобно чудо!

Душа,познаваща тъгата... страданието и нищо друго...!

Джина