Надсмиваш се сега
над мойта женска същност-

наивна,вярваща,
че истински ме ти прегръщаш!

Защо реши,че не усещам
аз фалша в твоите слова?

Животът ми ще продължи все същия,

дори без твойта топлина!

Защо реши,че искам милостиня-

да сбъднеш моите мечти?

Не знаеш ли,че съм пустиня

след толкова неистински игри!?

За никого вече не плача-
раняваха ме много,..затова!

Научих се и гордо крача
с високо вдигната глава!

Красиво е да ми се вричаш,
но ти си с нея...там е Тя!

Но аз по своему си те обичам,

защото просто съм...Жена!

Джи